От хилядолетия пълнозърнестите храни, които хората са яли, са идвали направо от стъблата на растенията. Това означава, че те са приемали храна, богата на фибри, здравословни мазнини, витамини, минерали, растителни ензими, хормони и стотици други фитосъединения.  Зърното има един здрав, фиброзен външен слой, който предпазва вътрешността. А под този слой се намира т.н. ендосперм, които съдържа предимно нишесте. Най – отвътре се намира зародишът. Той дава началото на новото растение. Богат е на витамини, минерали и ненаситени мазнини.

Изобретяването на новите валови мелници в края на 19 век, променя това, което ние получаваме от зърнените култури. При меленето се отстранява външната обвивка и зародиша. Така полученото брашно по-лесно се храносмила и е с по-голяма трайност/ защото са отстранени ненаситените мазнини, които предизвикват гранясване/.

Смлените по този начин зърна, дават пухкаво брашно,от което се получава лек и порьозен хляб, който за много хора е много вкусен. Но за това нещо трябва да се плати и съответната цена. В брашното, и съответно в хляба получен от него, липсват 50% от витамините от групата В, 90% от витамин Е и почти напълно липсват фибрите.

Нишестето става по-лесно смилаемо от ензимите в организма, затова след консумация на бял хляб се покачва рязко кръвната глюкоза.

Множество изследвания показват, че завръщането към консумиране на пълнозърнени храни подобрява здравето многократно.   

Какво пълнозърнестите храни могат да направят за нас?         

Изследователите са открили, че качеството на въглехидратите, които ядем е толкова важно, колкото и тяхното количество. Множество изследвания на Института в Харвард доказват пряката връзка между яденето на пълнозърнести храни и доброто здраве.

Кардио-васкуларни заболявания: използването на пълнозърнести брашна вместо рафинираните/белите/ в значителна степен намалява общия холестерол, липопротеините с ниска плътност/LDL или „лош”/ холестерол, триглицеридите и нивото на Инсулина. Всяка една от тези промени води до намаляване на риска от кардио-васкуларни заболявания. В едно 10-годишно изследване извършено от Института в Харвард показва, че жени които консумират 2-3 пъти дневно пълнозърнести храни/главно хляб и овесени ядки/ имат с над 30% по-нисък риск от развитие на сърдечни заболявания, сравнени с тези, които консумират само веднъж седмично. Подобни са резултатите и от други седем големи проучвания.

Диабет тип 2: в проучване върху 160 000 жени в продължение на 18 години показва, че приемането 2 пъти дневно на пълнозърнести храни намалява риска от развитието на Диабет тип 2 с повече от 30%, сравнени с тези които ги приемат инцидентно. Когато са сравнили резултатите с още няколко големи проучвания се установило, че приема на пълнозърнести храни два пъти допълнително дневно, намалява риска с 21%

Рак: данните за рак са смесени, някои показват протективен ефект на пълнозърнестите храни, други не. Голямо 5 годишно проучване на 500 000 мъже и жени показва, че яденето на пълнозърнести храни, но не на диетични фибри, показва известно намаляване на риска от рак на дебелото черво.                                                                                                                                                                                                 

Храносмилателна система: фибрите от пълнозърнестите храни спомагат да се поддържа по-меко и обемисто съдържанието на дебелите черва. Това помага да се преодолее и изчезне запекът – един много често срещан и неприятен проблем. Освен това се предотвратява развитието на дивертикули на червата/ това са малки торбовидни разширения, лесно възпаляващи се и кървящи/, чрез намаляване на налягането върху стените им.

Продължителност на живота: Интересни данни са получени от едно изследване в Айова, САЩ  - те доказват пряка връзка между консумацията на пълнозърнести храни и намалената смъртност от болести извън рака и сърдечно-съдовите. Доказали са, че жени които много рядко или никога не консумират пълнозърнести храни имат 30% по-висок риск да умрат от инфекциозни болести, сравнени с тези, които консумират два пъти дневно. Това проучване е продължило 17 години.

Как пълнозърнестите храни постигат това?

Те не съдържат някакви магически съставки, които преборват тези заболявания и подобряват здравето. Секрета е в наличието на много съставки и вещества, които действат съвместно.

Фибрите правят по-трудно разграждането на нишестето до глюкоза от храносмилателните ензими. Разтворимите фибри помагат да се намали холестерола, а неразтворимите – да се изчисти по-добре храносмилателния тракт. Те също така активират естествените антикоагуланти в организма. Така се предотвратява образуването на тромби и развитието на сърдечен и мозъчен инфаркт.

Набора от антиоксиданти пречат на взаимодействието на LDL холестерола с кислорода. Някои експерти смятат, че окислението на LDL холестерола е първата ключова стъпка за развитието на плаки от холестерол по артериалната стена.

Фитоестрогена, намерен в много растения предпазва от някои форми на рак. В същата посока действат и някои минерали, като магнезий, мед, селен и манган. Тези минерали помагат и да се намали риска от сърдечни болести и диабет. А все още има стотици вещества, които не са идентифицирани, но вероятно играят важна роля за човешкото здраве.